10.9.2010 г.

“Градът на жените” (La città delle donne) е създаден през 1980 г. Режисьор е Федерико Фелини, сценаристи са Федерико Фелини, Бернардино Запони и Брунело Ронди. Автор на музиката е Луис Бакалов. Главната роля изпълнява Марчело Мастрояни. 

По-долу е поместен откъс от книгата на Федерико Фелини “Аз Фелини”. Маестрото обяснява какво е желал да вложи във филма.

“Въпреки че винаги съм се интересувал от сънища, от всичките ми филми само “Градът на жените” е почти изцяло сън. В него всичко има скрито, субективно значение като в сън, с изключение на началото и края, когато Снапорац (главният герой) е буден в купето на влака...

Снапорац сънува, че е събрал всички жени от живота си – от миналото, настоящето и бъдещето – да живеят в хармония заедно. Такава една мъжка фантазия, мъжки сън, че жените в живота му толкова го обичат, та ще се съгласят да го притежават общо, ще разберат, че всяка от тях представлява различен стадий от жизнения му път, различни чувства и че той би могъл дори да бъде спойка помежду им. Вместо това те предпочитат да го разкъсат на парчета. Едната получава ръка, другата – крак, третата – нокът от крака. По-скоро биха притежавали труп, отколкото да позволят някой друг да го има.

В “Градът на жените” светът е показан през очите на Снапорац. Това е гледната точка на мъж, който винаги е гледал на жената като тайна – не само като на обект на фантазиите си, но и като на майка, съпруга, дама в гостната, курва в леглото, Беатриче на Данте, собствена муза, съблазнителка от публичен дом, и още, и още. Той проектира върху жената всичките си фантазии. Сигурен съм, че от векове насам, още откак свят светува, мъжът е криел лицето на жената под маски. Те обаче са негови, а не нейни маски. Маски на гледащия, не на жената, и онова, което крият, очевидно не е това, което покриват. Маските идват от подсъзнанието на мъжа и са една неизвестна част от самия него."

Ето и кратък откъс от филма.

• Този така неясен обект на желанието
• Федерико Фелини за Анита Екберг и сладкия живот
• “Кръстникът” в спомените на Марлон Брандо
• Федерико Фелини за приятелството и сътрудничеството с Марчело Мастрояни
• “Дневна красавица” – еротика от класа