8.2.2011 г.

“Този неясен обект на желанието” (Cet obscure objet du desir) е създаден през 1977 г. Филмът е вдъхновен от книгата на Пиер Люис “Жената и марионетката”. Режисьор е Люис Бунюел, сценаристи са Луис Бунюел и Жан-Клод Кариер. Използвана е музика от творби на Рихард Вагнер. Главните роли изпълняват Фернандо Рей, Карол Буке и Анхела Молина.

По-долу е поместен откъс от книгата на Луис Бунюел “Последен дъх”. Режисьорът обяснява последния си шедьовър.

След “Призракът на свободата”, заснет през 1974-а (значи съм бил на 74 години), започнах да мисля да се оттегля окончателно. Беше необходима цялата настоятелност на приятелите ми и главно на Силберман, за да се заловя отново за работа.

Върнах се към едина стар проект, адаптацията на “Жената и марионетката” на Пиер Люис, която накрая снимах през 1977-а с Фернандо Рей и две актриси за една и съща роля – Анхела Молина  и Карол Буке. Впрочем много зрители не са забелязали, че са две.

По израза на Пиер Луис “бледен обект на желанието” филмът бе наречен така “Този неясен обект на желанието”. Струва ми се, че сценарият е доста добре построен – всяка сцена е с начало, развитие и край. Доста близък до книгата, филмът съдържа редица вмъкнати неща, които напълно променят тона му. Последната сцена – където женска ръка грижливо репризира дупка на окървавено дантелено манто (това е последният кадър, който съм снимал) – ме вълнува, без да мога да обясня защо, понеже си остава завинаги тайнствена, преди финалната експлозия.

През целия филм, който разказва много след “Златният век” за невъзможното обладаване на едно женско тяло, се постарах да установя климат на атентати и несигурност, познат на всички ни – климата, в който живеем на този свят. На 16 октомври 1977-а бомба избухна в “Риджтиътър” в Сан Франциско, където се прожектираше филмът. Бяха откраднати четири ролки, а на стените бяха намерени ругателни изрази от рода на “Този път отиваш много далеч”. Един от тези надписи бе подписан Мики Маус. Различни белези дадоха основание да се смята, че атентатът е бил извършен от група организирани хомосексуалисти. Изобщо хомосексуалистите не харесаха филма. Никога няма да разбера защо.

• Федерико Фелини за Анита Екберг и сладкия живот
• “Кръстникът” в спомените на Марлон Брандо
• Федерико Фелини за приятелството и сътрудничеството с Марчело Мастрояни
• “Дневна красавица” – еротика от класа
• “Градът на жените” – маските на гледащия