Красимир Кастелов, 27.3.2010 г.

източник: Другото кино

На днешната дата (26 март) преди 99 години е роден великият американски драматург Тенеси Уилямс, чието име ще остане в историята на киното благодарение на няколко изключителни филма по негови пиеси. За американците този писател е също толкова култова фигура, колкото е и Чехов за руснаците. Неговите драматургични творби, като че ли стават все по-актуални с течение на времето, подобно на творчеството на руския класик. И двамата са имали огромния късмет пиесите им да бъдат поставяни на сцената или пък екранизирани от велики режисьори, а героите им да оживяват благодарение на легендарни актьори и актриси.

Все пак трябва да признаем, че идеите на Тенеси Уилямс са послужили като основа за много повече значими филми, оставили следа в историята на киното. Едва ли има любители на седмото изкуство, които да не са чували за прекрасната екранизация на Елия Казан по „Трамвай "Желание” – една от най-популярните пиеси на американския драматург.

За съжаление, самият Уилямс не е получавал „Оскар”, въпреки че е бил номиниран на два пъти - за сценариите на "Трамвай "Желание" и "Бейби Дол". Но своеобразно признание за неговия действително огромен принос в киното е фактът, че през 1976г. оглавява журито на кинофестивала в Кан – чест, с която са били удостоявани предимно велики кинематографисти или кинозвезди.
Филмографията на писателя в imdb.com се състои от 74 заглавия, включващи и многобройните телевизионни постановки (не само американски). Малцина могат да се похвалят, че са гледали всички екранизации по неговите произведения. Но, убеден съм, че не са малко киноманите, които са гледали (при това многократно!) „Трамвай "желание” (1951) и „Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958).

Всеки от тези чудесни филми се откроява освен с майсторството на режисьорите, също така и с блестящите актьорски превъплъщения и чудесните операторски решения. Независимо от това, че е било първоначално предназначено за сцената, драматургичното съдържание на тези забележителни пиеси на Тенеси Уилямс е получило истински адекватно кинематографично изражение.

Дебютът на Тенеси Уилямс в голямото кино е през 1950г., когато излиза екранизацията на неговата пиеса „Стъклената менажерия”. Но този филм, в който главните роли изпълняват Кърк Дъглас и Джейн Уайман едва ли ще остане в златния фонд на екранизациите по Тенеси Уилямс. Тази пиеса е послужила за основа на още  десетки филми, създадени в различни страни, но може би най-добрият от тях е създаден доста години по-късно.

Най-голямо признание и заедно с него първата си награда "Пулицър" (едно от най-престижните отличия в САЩ в сферата на словесността и изкуствата) Тенеси Уилямс получава за пиесата „Трамвай желание”. И в театъра, и в киното я режисира много успешно Елия Казан, който бил сред най-близките приятели на великия драматург. Към този момент Казан вече е удостоен с един „Оскар” за филма си „Джентълменско споразумение”.

В своята екранизация на „Трамвай желание” (1951) той доразвива много от своите находки в театралния спектакъл и използва деветима от актьорите, участвали в сценичната постановка, което е рядко срещан случай по онова време (а също и днес!). Единствено Джесика Танди, която изпълнила главната женска роля (Бланш Дюбоа) на сцената, е земенена с британската актриса Вивиан Лий – изпълнителка на същата роля на лондонска сцена. (Танди ще получи своето екранно признание много години по-късно, благодарение на чудесното си превъплъщение във филма на Брус Бересфорд „Да возиш мисис Дейзи”, което е отличено с „Оскар”).

Филмът „Трамвай желание” спечелва 4 награди „Оскар” – за главна женска роля (Вивиан Лий), за най-добра поддържаща женска роля (Ким Хънтър), за най-добра поддържаща мъжка роля (Карл Молдън), а също за най-добра сценография.

Бланш Дюбоа е безспорно най-прочутият персонаж в цялото творчество на Тенеси Уилямс („Бланш – това съм аз” – често казвал той). Впрочем не е трудно да се забележи, че в неговите пиеси на преден план винаги изпъкват жени. Мъжете, даже и когато имат много реплики – са по-скоро допълнение към главното действие, което е фокусирано върху женските образи. Затова никак не са малко уважаващите себе си актриси, които се стремят с такова настървение да получат някоя от главните женски роли в пиесите или филмите по Тенеси Уилямс, защото знаят че това е рядък шанс да докажат своята актьорска самостоятелност и оригиналност. Не случайно, буквално преди дни стана известно, че чудесната актриса Рейчъл Уайз e получила престижната награда на името на Лоурънс Оливие за поредното превъплъщение в Бланш Дюбоа в постановка на лондонска сцена.

Днес изглежда малко странен фактът, че съвършен във всяко отношение филм като „Трамвай желание” всъщност получава само четири оскара, при положение че е бил номиниран в общо 12 категории. Но голяма част от отличията били дадени на филма на Винсънт Минели „Един американец в Париж”. А наградата за режисура получава Джордж Стивънс за превъзходния си филм „Място под слънцето”.

По ирония на съдбата членовете на Американската академия за киноизкуство предпочели да наградят Хъмфри Богарт като най-добър актьор за изпълнението му в „Африканската кралица”, вместо младия Марлон Брандо, благодарение на когото „Трамвай желание” се превърнал в толкова голямо събитие за киното. Разбира се, трябва да признаем, че Хъмфри Богарт е заслужавал да получи престижната статуетка много по-рано и затова неговото награждаване не е несправедливо. Но от друга страна, ролята изиграна от Брандо е действително уникална и ще остане в историята на киното като еталон за безупречно актьорско изпълнение. Неговият Стенли Ковалски е безспорно най-добрата от всички интерпретации на тази роля. Самият Тенеси Уилямс е смятал Марлон Брандо не просто за номер едно сред актьорите, вдъхнали живот на негови персонажи, но въобще за най-великият от всички мъже, посветили живота си на актьорската професия.

Скоро след „Трамвай “Желание” (и вече удостоен с втори „Оскар” като режисьор за филма „На кея”) Елия Казан отново се насочва към творчеството на Тенеси Уилямс. Неговият филм „Бейби Дол” (1956) получава четири номинации за „Оскар”. В него Казан отново поверява главната мъжка роля на Карл Молдън (този голям холивудски актьор почина неотдавна на 97-годишна възраст), а в главната женска роля се превъплъщава Карол Бейкър.

Само година по-рано – през 1955 – излиза друга екранизация по Тенеси Уилямс – „Татуираната роза” (реж. Дениъл Ман). Главната роля изпълнила великата италианска актриса Ана Маняни, за която американският драматург създал специално централния женски образ – обикновена жена, която буквално боготвори своя съпруг и от депресията, в която изпада след неговата изневяра я изтръгва простодушният Алваро (в изпълнението на блестящия Бърт Ланкастър).

Следващата сполучлива екранизация по Тенеси Уилямс е дело на Сидни Лъмет, който две години по-рано се прославя с филма си „12 разгневени мъже”. За основа на „От породата на бегълците” (The Fugitive Kind, 1959) e послужила пиесата „Орфей се спуска в ада”. В главната роля е отново Ана Маняни, а неин партньор - Марлон Брандо, който играе 30-годишен китарист.
Филмите по Тенеси Уилямс винаги носят печата на трагедията, макар че по парадоксален начин са заредени и с оптимизъм: да, всичко е лошо, но все пак има известна надежда. Но във филма на Лъмет не проблясва никаква светлинка. Това наистина е една трогателна и много, много печална история. Но особен успех не е постигнал, макар че все пак е отличен със сребърен приз на кинофестивала в Сан Себастиан. Там наградата за женска роля дават на Джоан Удуърд, която току-що е станала съпруга на Пол Нюман и получила „Оскар” за филма „Трите лица на Ева”. Във филма на Сидни Лъмет тя се превъплъщава чудесно в нещастното младо момиче Карол. След почти тридесет години Джоан Удърд ще въплъти на екрана друга героиня на Уилямс – една от най-добрите му - съперничка по популярност на Бланш. Това е Аманда Уингфилд от „Стъклената менажерия” (1987), режисиран от Пол Нюман. Това е всъщност най-добрата до момента екранизация на тази пиеса.  Впрочем много по-рано Пол Нюман ще се нареди до Марлон Брандо като един от най-добрите изпълнители на роли в екранизации по Тенеси Уилямс с филмите "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) и „Сладкогласата птица на младостта” (1961, реж. Р. Брукс).

В своите откровени „Мемоари” (Memoirs) през 1975 година Тенеси Уилямс пише напълно открито и със солидна доза самоирония за своя хомосексуализъм. В късното си творчество знаменитият драматург се посвещава на изследването на взаимоотношенията между твореца и изкуството. Редица негови камерни пиеси звучат като тъжни, дълбоко изстрадани притчи за творци, които страдат от разхищението на своя талант и загубата на предишната благосклонност на публиката.

Тенеси Уилямс умира в Ню Йорк на 25 февруари 1983г.

• Този така неясен обект на желанието
• Федерико Фелини за Анита Екберг и сладкия живот
• “Кръстникът” в спомените на Марлон Брандо
• Федерико Фелини за приятелството и сътрудничеството с Марчело Мастрояни
• “Дневна красавица” – еротика от класа