26.4.2010 г.

Премиерата на “Психо” ("Psycho") е на 16 юни 1960 г. Филмът е адаптация на едноименния роман на Робърт Блок. Режисьор е Алфред Хичкок, сценарист е Джоузеф Стефано. Автор на музиката е Бърнард Хърман. Главните роли изпълняват Антъни Пъркинс, Вера Майлс и Джанет Лий.

По-долу е поместен откъс от книгата “Хичкок и Трюфо”. Легендарният режисьор обяснява на по-младия си колега конструкцията на “Психо”.

Знаете, че публиката винаги има склонност да изпреварва действието и обича да може да каже: “О, аз знам какво ще се случи сега.” Така че не само трябва да се държи сметка за това, но напълно да се управляват мислите на зрителя. Колкото повече даваме детайли за автомобилното пътуване на момичето, все повече сте погълнати от нейното бягство, и за това придаваме такова голямо значение на моторния полицай с тъмни очила и на промяната на колата. По-късно Антъни Пъркинс описва на Джанет Лий живота си в мотела, те обменят впечатления и тук диалогът също е свързан с проблема на момичето. Предполагаме, че тя е решила да се върне във Финикс и да предаде парите. Вероятно частта от публиката, която се стреми да отгатне следващото действие, си мисли: “Значи този млад мъж се опитва да промени позицията й”. Въртим и преобръщаме публиката, задържаме я колкото може по-далече от това, което ще се случи. Обзалагам се на каквото поискате, че в обикновена продукция биха дали на Джанет Лий друга роля – може би тази на сестрата, която разследва, тъй като не е обичайно да убиеш звездата в първата третина от филма. Аз нарочно я убих, защото така убийството беше още по-неочаквано. Впрочем именно заради това по-късно настоявах да не пускат публиката след началото на прожекцията, защото закъснелите биха очаквали да видят джанет Лий след като тя вече е напуснала екрана с краката напред!

Конструкцията на този филм е много интересна и това е най-вълнуващият ми опит за игра с публиката. С “Психо” режисирах зрителите така, сякаш свирех на орган.

Трейлър на филма може да гледате тук.

Саундтрак от филма може да слушате тук.

• Този така неясен обект на желанието
• Федерико Фелини за Анита Екберг и сладкия живот
• “Кръстникът” в спомените на Марлон Брандо
• Федерико Фелини за приятелството и сътрудничеството с Марчело Мастрояни
• “Дневна красавица” – еротика от класа