3.11.2010 г.

Премиерата на “Кръстникът” ("The Godfather") е на 24 март 1972 г. Филмът е адаптация на едноименния роман на Марио Пузо. Режисьор е Франсис Форд Копола. Сценаристи са Марио Пузо и Франсис Форд Копола. Автор на музиката е Нино Рота. Главните роли изпълняват Марлон Брандо, Ал Пачино и Робърт Дювал.

По-долу е поместен откъс от книгата на Марлон Брандо “Песните на мама”. Незабравимият актьор обяснява как си е представял образа на Дон Корлеоне.

След като прочетох книгата, стигнах до извода, че в ролята на Дон Корлеоне има предпоставки за слаба игра. Така че, вместо да го представя като важна клечка, реших, че е по-ефектно да го представя като скромен, тих мъж, какъвто беше описан в книгата. Дон Корлеоне е дошъл с вълната от емигранти, която пристигнала в САЩ в началото на века, и му се налагало да “плува срещу течението”, за да оцелее, доколкото може. Той хранел същите надежди за синовете си, каквито и Джоузеф Кенеди за своите. Като млад вероятно дори не е помислял, че може да извърши престъпление. А когато това се е случило, се е надявал да не се превърне в практика. Както казва на сина си Майкъл: “Никога не съм желал такъв живот за теб. Исках нещо съвсем различно. Винаги съм смятал, че ще станеш сенатор, губернатор или президент – нещо подобно... Но времето просто не ми стигна.”

Помислих си, че би било интересно да изиграя гангстер и то вероятно за пръв път в историята на киното, който не прилича на злодеите, които Едуард Робинсън изигра и които имаха ореола на герои, на мъже, с които трябва да се съобразяваш. А също така, понеже той разполагаше с власт и с неуспорим авторитет, си помислих, че може да се получи интересен контраст, ако го изиграя като джентълмен, различен от Ал Капоне, които пък пребиваше хора с бейзболна бухалка. Дълбоко уважавах Дон Корлеоне. Представях си го като мъж със здрав разум, верен на традициите и с чувство за чест, с висока култура и безпогрешен инстинкт, като мъж, попаднал в свят, пълен с насилие, който е трябвало да защити себе си и семейството си. За мен той бе почтен човек, без значение какво е бил принуден да извърши – човек, верен на семейните ценности. Превърнал се е в мафиот поради стечението на обстоятелствата. Хората, които по онова време са се приобщавали към сенчестите структури, са го правели, понеже са били притискани от други, възнамеряващи да ги използват за свои цели. В Малката Италия се е разразила истинска война. Членове на група, наречена “Черната ръка”, изнудвали преселниците за пари. Те трябвало да плащат за охрана на семействата си и някак си да преживяват.

Някои се пречупили, но други – като Дон Корлеоне – отвърнали на удара и така се появила историята на Кръстника. Той не се предал пред хората, които искали да откъснат парче от хляба на слабите. Бил е принуден да защитава семейството си и с течение на времето е гравитирал към престъпния свят...  

• Този така неясен обект на желанието
• Федерико Фелини за Анита Екберг и сладкия живот
• Федерико Фелини за приятелството и сътрудничеството с Марчело Мастрояни
• “Дневна красавица” – еротика от класа
• “Градът на жените” – маските на гледащия