
източник: Другото кино
Вчера (22 юни) навърши 61 години Мерил Стрийп – безспорно номер едно сред живите киноактриси и една от най-великите в историята на киното заедно с Катрин Хепбърн и Джина Роуландс, според мен. Използвам като повод нейната, макар и не кръгла годишнина, за да напомня отново на любителите на киното за нейния път в драматичното изкуство и за гениалните й превъплъщения на екрана, особено във филм като „Изборът на Софи”.
Наричат я „жената с хилядата лица”, „актрисата-хамелеон”, „най-интелигентната и сериозна” представителка на актьорската гилдия в Холивуд, която обаче се отличава драстично от типичните звезди на американската „фабрика за сънища”.
Знаменитата актриса Мерил Стрийп бе в центъра на вниманието на последния международен кинофестивал в Рим миналата есен. Неговите организатори й връчиха престижната фестивална награда Марк Аврелий за изключителния й принос в развитието на киното.
По-рано миналата година името на Мерил Стрийп бе включено в американската Зала на актьорската слава във връзка с отбелязването на нейната 60-годишнина на 22 юни.
Мерил Стрийп е родена в Съмит, Ню Джърси през 1949 г. Като малка мечтае да стане оперна певица. Завършва школата по драматично майсторство към Йелския университет. Дипломната й работа е в пиеса, наречена „Жабите”, в която играе заедно със Сигурни Уивър. Представлението се състояло в плувния басейн на колежа.
Първата роля в киното на бъдещата филмова богиня е във филма на Фред Цинеман „Джулия” (1977 г.), в който блестят Джейн Фонда и Ванеса Редгрейв.
Две години по-рано Мерил изпълнила главната роля в театралната постановка на Джоузеф Пап „Око за око”. Именно тази пиеса поставила началото на нейния тъжен роман с актьора Джон Казале, изиграл Фредо Корлеоне в първите две части на „Кръстникът”. Независимо, че по това време вече бил женен, той не устоял на чара на младата актриса. Двамата се влюбили и дори заживели заедно. И точно, когато научили, че са одобрени за участие в „Ловецът на елени”, (1978) станало ясно, че Джон е болен от рак на костите. Участието му във филма на Майкъл Чимино можело и да пропадне, ако не било застъпничеството на Робърт Де Ниро. Това била единствената лента, в която Мерил Стрийп и Джон Казале се снимали заедно. После тя изпълнила главната роля в прочутия тв-сериал „Холокост” (1978), който бил отличен с 8 награди „Еми”, в това число и за най-добра женска роля на Мерил Стрийп.
Актрисата обаче не се появила на церемонията по награждаването, защото била край леглото на своя любим, на когото оставали броени дни живот. В едно интервю след неговата смърт Мерил Стрийп споделя, че каквото и да прави занапред, винаги ще усеща болката от тази загуба...
Тя се омъжила за скулптора Дон Гъмър и има от него 4 деца. Бракът й се оказал един от най-здравите в Холивуд. Двамата и до днес са заедно.
Независимо от безупречната „семейна биография”, жълтата преса обаче не пропуска да припише на Мерил романтични забежки с някои от многобройните й екранни партньори. На първо място с Клинт Истууд, с когото се снима във филма „Мостовете на Медисън” (1995). Под неговата режисура Мерил Стрийп се превъплъщава в провинциална домакиня, която се влюбва в преминаващ столичен фотограф (Кл. Истууд).
За изпълнението си в "Мостовете на Медисън" Мерил Стрийп получава поредната номинация за „Оскар”. Впрочем, още след след участието й в семейната драма на Робърт Бентън „Крамер срещу Крамер”, което е отличено с „Оскар” за поддържаща роля, става традиция почти ежегодното включване на Мерил Стрийп в списъка на актрисите, претендиращи за най-престижната награда. Номинирана е общо 16 пъти – повече дори от легендарната Катрин Хепбърн, която обаче е получавала статуетката 4 пъти. А Стрийп е триумфирала досега два пъти.
Освен за участието си в „Крамер срещу Крамер” тя е отличена с „Оскар” и за гениалното си превъплъщение във филма на Алън Пакула „Изборът на Софи” (1982). Лично за мен нейното изпълнение в този филм е сред най-силните женски роли, които съм виждал някога на екрана. По силата на своето въздействие то е сравнимо само с превъплъщението на Джина Роуландс от филма на Джон Касаветис "Жена под влияние" (1974).
Мерил оценява доста скептично възможностите за изява, които й предлага съвременната киноиндустрия. „Получавам годишно до три интересни сценария – само три! При това в два от тях ролите съвсем не са подходящи за мен. Затова ако ми се удаде да се снимам поне в един филм годишно, считам че ми е провървяло.” – споделя тя. Въпреки това, в момента са в процес на завършване няколко нови филма с нейно участие.
Миналата есен излезе „Джули и Джулия” – адаптация по книгата на Джули Пауъл, която е известен кулинар-любител. Мерил Стрийп изигра блестящо ролята на знаменитата специалистка и популяризаторка на френската кухня Джулия Чайлд и бе номинирана за пореден път за наградата „Оскар”.